50 нюанса жълто от Ван Гог
е безспорно сред най-великите създатели в историята на европейското изкуство, изтъкнат представител на постимпресионизма. Една от първите асоциации, които извиква неговото име в съзнанието ни, е яркожълтият цвят в платната му. Художникът се самоубива едвам на 37 години, откакто развива психологично заболяване. Оставя 900 картини и 1100 рисунки, които рисува през последните 10 години от живота си.
Когато става въпрос за жълто, пред погледа наложително изникват „ Слънчогледите “. Четирите картини на слънчогледи във вази, които Ван Гог рисува през 1888 г.-1889 година, са били предназначени за една от стаите на приятеля му Гоген в така наречен Жълта къща в Арл, Южна Франция. След тях и още една серия картини, с които развива същинска обсесия по жълтия цвят и другите му нюанси. Неговият биограф Чарлз Мофат приписва това на биполярното му разстройство. Години по-късно написа: „ Той не е бил кадърен да схваща желанията и възприятията на хората към себе си. “ А може би е било тъкмо противоположното!
Каквато и да е била повода за толкоз жълто, Ван Гог съумява да запази слънцето в картините „ Слънчогледите “, като ги рисува единствено с три нюанса жълто „ и нищо повече “. Днес нюансите са доста повече, а картините са в заплаха.
Според експерти от музея на Ван Гог в Амстердам шедьоврите му към този момент са с изменени цветове. Както Гоген, Сезан и някои други създатели от XIX и XX век, Ван Гог е употребявал багра, която е най-податлива към остаряване. Тъй като художникът е смесвал боята си с хром, с цел да придаде спомагателен искра, най-силно наранени са творбите, в които има жълт цвят. Освен хром боите на Ван Гог са съдържали барий и сяра, което в допълнение задълбочава казуса с окисляването. Това е повода картините да трансформират цвета си и с времето жълтото да се трансформира в кафеникаво.
Провеждайки серия лабораторни опити с багра, аналогична на употребяваната от Ван Гог, експертите са открили, че хромовото жълто потъмнява изключително бързо под въздействието на светлина. Откритието дава опция картините към този момент да се третират по метод, който би спрял процеса на стареене на жълтото, с цел да не се изгуби първичният му искра.
Допълнителна мярка е, че ултравиолетовата светлина в актуалните музеи е лимитирана, а средата е следена по този начин, че да се поддържат картините в най-хубавото им положение. Част от този надзор е и поддържането на ниска температура.
В последна сметка за тези стрелките на часовника ще бъдат върнати обратно и идващите генерации ще имат опция да ги виждат в цялостния им искра.
Когато става въпрос за жълто, пред погледа наложително изникват „ Слънчогледите “. Четирите картини на слънчогледи във вази, които Ван Гог рисува през 1888 г.-1889 година, са били предназначени за една от стаите на приятеля му Гоген в така наречен Жълта къща в Арл, Южна Франция. След тях и още една серия картини, с които развива същинска обсесия по жълтия цвят и другите му нюанси. Неговият биограф Чарлз Мофат приписва това на биполярното му разстройство. Години по-късно написа: „ Той не е бил кадърен да схваща желанията и възприятията на хората към себе си. “ А може би е било тъкмо противоположното!
Каквато и да е била повода за толкоз жълто, Ван Гог съумява да запази слънцето в картините „ Слънчогледите “, като ги рисува единствено с три нюанса жълто „ и нищо повече “. Днес нюансите са доста повече, а картините са в заплаха.
Според експерти от музея на Ван Гог в Амстердам шедьоврите му към този момент са с изменени цветове. Както Гоген, Сезан и някои други създатели от XIX и XX век, Ван Гог е употребявал багра, която е най-податлива към остаряване. Тъй като художникът е смесвал боята си с хром, с цел да придаде спомагателен искра, най-силно наранени са творбите, в които има жълт цвят. Освен хром боите на Ван Гог са съдържали барий и сяра, което в допълнение задълбочава казуса с окисляването. Това е повода картините да трансформират цвета си и с времето жълтото да се трансформира в кафеникаво.
Провеждайки серия лабораторни опити с багра, аналогична на употребяваната от Ван Гог, експертите са открили, че хромовото жълто потъмнява изключително бързо под въздействието на светлина. Откритието дава опция картините към този момент да се третират по метод, който би спрял процеса на стареене на жълтото, с цел да не се изгуби първичният му искра.
Допълнителна мярка е, че ултравиолетовата светлина в актуалните музеи е лимитирана, а средата е следена по този начин, че да се поддържат картините в най-хубавото им положение. Част от този надзор е и поддържането на ниска температура.
В последна сметка за тези стрелките на часовника ще бъдат върнати обратно и идващите генерации ще имат опция да ги виждат в цялостния им искра.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ